ЗАЩОТО БОГ …

Д-р Теол. Доний К. Донев

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син
за да не погине никой който вярва в Него, но да има живот вечен”
Според Йоан 3:16

В началото на евангелската история стои първопричината за нашето спасение изразена със семплите, но страшно силни думи: „Защото Бог …” Ние, човечеството и вселената, не можем да имаме друга причина и друго основание за своето съществуване освен първопричината Бог. Всяко друго обяснение за нашето начало, пък било то и научна теория от еволюционен тип, остава простовата имитация в сравнение с великите думи записани в битието на Книгата: В началото Бог. Защото в Него, Който е Първоначалото е, винаги е било и винаги ще бъде началото на нашето съществуване. Затова и когато няколко хиляди години по-късно, когато Евангелистът записва историята на едно ново начало, ново творение и духовното ново създание в спасението чрез Исус Христос, той неслучайно започва своя разказ с думите: „В началото Словото”.

Но Бог не е само Първопричината за всичко в нас и около нас. Той е и всяка друга Причина, Всепричината заради която историята продължава. И не само причина, а и основание за това живота, който Той твори да продължи днес и във вечността. Ето защо, когато Евангелистът има нужда да даде основание за своя разказ за Вечното спасение на Кръста, той не търси друга причина, освен Всепричината: „Защото Бог …”

Въпросите, които постмодернизмът задава за нашето екзистенциално съществуване: Защо съм тук, защо живея и защо умирам? могат да бъдат отговорени с повече от достатъчно с думите на Евангелиста: „Защото Бог”. Ние, хората и вселената, бяхме грешници. И защото грехът носи смърт, ние трябваше да умрем. Нямаше основание да продължим да живеем. Нямаше достатъчна причина да бъдем спасени от погибел. И затова сам Бог, Първопричината и Всепричината, стана Сам за Себе си причина за нашето спасение. „Защото Бог”.

Ето защо фразата „толкова възлюби”, колкото и силна да е тя, не е причината за нашето спасение. Самото действие на Бога в което Той възлюбва света не е достатъчното основание за акта на вечно Спасение. Бог, неговото всеестество, е причината. И защото Той стана причина сам за Себе си да спаси света от погибел, Той „толкова възлюби”.

Оригиналния гръцки текст буквално чете: „Така защото Бог възлюби света …” Архаичността на славянската дума „възлюби” е колкото силна толкова и нужна за да разберем пълното значение на Божието действие. Тя е много подобна на думата „възкресение” специално създадена за да обозначи победата над кръста, смъртта и ада. Ето защо Божията любов е повече от любов. Тя е въз любовта, далеч над любовта. Тя е възлюбване. И не просто възлюбване, а едно толкова голямо, толкова силно, толкова откровено, толкова нужно, толкова всеотдайно и толкова Божествено и Богоприсъщо възлюбване. Любов на която света и творението не могат да устоят. Любов, която греха не може да победи или превъзмогне. „Защото Бог …”

Светът, или буквално от гръцки космосът, тук включва не само светското човечество, не само световното население, не само вселената, а цялото творение – всетворението. В Божието възлюбване липсва акт на избиране, липсва действие на подбор, няма глагол за ограничаване. Божията любов към света е без граници и не може да бъде другояче „защото Бог толкова възлюби …”

Една толкова голяма любов не може да съществува без да има отражение. Дори когато грешници обичат, любовта променя света в и около тях. А колко повече Бог, който „толкова възлюби”. Божията любов променя света като дава спасение и живот вечен. За да направи това, Бог не просто възлюби. Той възлюби с тази цел да даде „Своя Единороден Син” за спасение на човечеството. Цялата фраза формулирана от тези думи идва да покаже, че Бог даде нещо лично, свое, единородно. Когато човек е дал всичко, той все още не е дал всичко, защото Бог не е спрял да дава от всичкото, което е в ръката Му. А Бог даде Своя Син и с това даде всичко от Себе си. Дори нещо повече. „Бог толкова възлюби света, че даде” Себе си. Това е което празнуваме на Рождество.

Даването на Сина е даване от Бог, на Бог и чрез Бог. Този акт на Божията любов не се повтаря в историята. Той няма нужда да се повтаря, тъй като е повече от достатъчен. И случвайки се един път и завинаги, хем в историята хем извън нея, той дава резултат, който е универсален, постоянен и вечен. Божията любов дава, за да гарантира спасение от погибел и онова Библейско имане и притежаване на живот вечен.

„За да не погине никой” би означавало универсално спасение, ако не бе допълнено от фразата “който вярва”. В Божията любов няма избор, подбор или ограничение. Тя е за целия свят и цялото творение. Но личната вяра е избор, който Бог оставя на човека. И не толкова на волята на човека, която лежи в робството на греха, а в избора сам(а) да покори волята си на Бога. Този избор можем да направим. Този избор Бог е предизбрал да зависи от нас. За да можем, застанали на кръстопътя на живота, където въпросите за нашето съществуване търсещи точни и вечни отговори, се пресичат с Първопричината и Първоначалото Бог, да намерим Причина и Начало за живот вечен. Ето това е Рождество. Раждането на Сина Божий, Който става причина и начало на нашето духовно новорождение.

Но Рождество не е пълно без изпълнението на своята цел, която е изразена в кръста и Възкресението. Христос не просто дойде. Той дойде за да умре. За да бъда напълно даден. И възкресен от мъртвите да даде живот вечен на ония които вярват. А както Възкресението не е пълно без възнесението на възкръсналия Син отдясно на Отца, така и възнесението чака своя завършек във Възвръщането или Пришествието на Господ Исус Христос. Отново физически присъстващ като при Рождението, за да установи Своето Царство на Земята за вечността.

Така, че Рождество никога не е било и никога няма да бъде само едно въплъщение на бог в човешки образ, което толкова много религии и без това идейно имитират. Рождество е спасение от грях, поправяне на всяка социална неправда, преразпределение на икономическите ресурси, реконструиране на физическите закони на планетата Земя. Рождество е Божият план да възстанови баланса на Вселената чрез въплъщението, възкресението, възнесението и възвръщането на Сина.

На Рождество, онзи който „ще изхвърли боклука” не може да бъде политически лидер, икономически индекс, социална сила или какъвто и да е друг обществено обединителен фактор. Всички те са само още една имитация, защото не е по силите на смъртен човек или група от хора да направят всичко това. Възстановяването на баланса на творението е право и отговорност единствено и само на Твореца. Затова и Отец изпрати Сина. „Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти гумното Си” (Според Матей 3:12), защото Бог …

Рождество Христово – 2008