Затънали в калта

„Затова не зависи от този, който тича, а от Бога, Който показва милост.”                                                                                                                                              (Римляни 9:16)   Дори с огромни усилия да се научим да зависим от Божията милост е трудно – особено за нас, които сме израснали с учението за делата и ни е казвано да гледаме към закона и към собствените ни усилия. Освен това нашата природа клони към вършене на дела. Ние сме толкова вкоренени в навиците си и сърцата и са толкова навикнали на тях, че не можем да престанем да мислим по следния начин:   „Ако живеех свят живот и вършех многобройни и велики дела, тогава Бог би се смилил над мен.” Така ние се борим както срещу своята природа, така и срещу навиците си. Изключително трудно е да променим мисленето си и да направим ясно разграничение между вярата и любовта.   Дори ако вече имаме вяра, калта все още полепва по нас. Ние все още се хвалим: „Проповядвах толкова дълго, живях толкова добре и направих толкова много. Бог със сигурност ще забележи това.”   Ние искаме да се пазарим с Бога. Искаме да погледне живота ни и да промени съдийския престол, превръщайки го в престол на милостта поради това, което сме направили. Но от това няма да излезе нищо.   Можете да кажете на другите хора: „Опитвах се да правя добро на всички. Когато се провалях, се опитвах да се поправя,” Но когато застанете пред Бога, оставете тези неща у дома.   Помнете, че се обръщате към благодатта, не към справедливостта. Който иска, нека да опита това. Такива хора ще открият колко различно и трудно е това. Тези, които са затънали в собствените си дела през целия си живот, намират за трудно да се измъкнат оттам и да се оставят да бъдат издигнати от вярата.   Превод: Радостин Марчев