Зависими и благодарни

В случая с децата ние полагаме всички усилия, за да ги превърнем в малки консуматори и изпълнители веднага щом това стане възможно. Изпитваме ги неуморно в училищата, засипваме ги с реклами, често с явно сексуално съдържание, караме ги да се тревожат за техните възможности и умения, с които ще трябва да се справят в света, правим всичко по силите си, за да бъде детството им кратък и доста неудобен период на преход към света на истинските неща. Това е един опит за независимост, имащо за цел да превърне децата в удобно колелце от социалната машина, което не се нуждае от особена поддръжка.   Можем ли ние като общество да приемем и дори да се радваме на факта, че има място за удачна и зряла зависимост? Че хората имат нужда да приемат и да учат: не че те трябва да достигнат до точката, където да престанат да получават и да учат, но да развият един навик на приемане и учене, който постоянно да се обновява? Можем ли да помогнем на децата да се наслаждават на тяхната зависимост, така че не просто да я оставят зад себе си, но да я употребяват със свобода и въображение докато растат?   Това изисква ние възрастните да научим два трудни урока. Единият е просто отново да се свържем с нашата собствена способност да приемаме и да учим с радост и въодушевление – да станем като малките деца, както Христос някога е казал. Другият е, да бъдем готови да осигурим сигурността и подкрепата, от които децата се нуждаят – да създаваме сигурни места, където те могат да учат и да правят своите грешки. Да направим това означава да покажем, че ние ценим зависимостта и че няма просто да я използваме или да я игнорираме.   Да приемем и да се радваме на нашата собствена зависимост ни дава видението и енергията да се уверим, че другите имат свободата също да извлекат най-доброто от своята зависимост. Това означава да работим, за да дадем на всички деца сигурния свят, от който те се нуждаят.   В нашето общество има достатъчно проблеми – деца, които никога не са познавали стабилност в семейния си живот, които никога не са познавали баща или които са били принуждавани да поемат отговорност за някой родител или за брат, сестра или майка която е болна, пристрастена или недееспособна по някакъв друг начин, деца с родители работохолици, материално добре, но лишени от топлота и почивка със своето семейство. Или дори по-лошо – деца и млади хора, които са систематично експлоатирани чрез сексуален трафик, деца, уловени в културата на уличните банди.   По света тези проблеми, както и множество други, са явно видими. Вероятно един от най-отблъскващите феномени, който все още засяга живота на хиляди деца, е експлоатацията на деца в безсмислени и варварски граждански войни – деца, които са отвличани, малтретирани, превърнати  убийци, използвани като сексуални роби. Да слушаме за тези неща е почти непоносимо и все пак скандалът продължава.   Тези деца са създадени, като всички нас, за да станат напълно и съзнателно Божии деца, да се радват на тази слава, за която говорихме. Тяхното страдание е една обида за Божията цел, един презрителен отказ на Божия дар от страна на тези, които ги държат в различни видове робство.   Божият дар на Рождество е взаимоотношения, не просто още едни човешки взаимоотношения, но връзка с Бог Отец, заставайки там където стои Исус, заставайки в потока на цялостната Му любов и творчество, даване и приемане. Да отидем на това място и да бъдем вкоренени и утвърдени там означава да се откажем от своя страх от зависимост и да отворим сърцата си, за да бъдат те нахранени, уголемени и преобразени. Това на свой ред означава да помислим как ние самите можем да употребяваме зависимостта в себе си и в другите, как ние приемаме положителната зависимост, включена в един живот на учение и растеж, и да си помагаме един на друг да се справим добре  с това.   Важно е не всеки да стои на собствените си два крака и да се превърне в заслужаващ доверие „независим” консуматор, който допринася за БВП. Това, което очакваме един от друг в едно щедро и зряло общество, е свързано повече с всички нас, учещи се как да искаме един от друг, как да получаваме един от друг, как да зависим от щедростта на тези, които ни обичат и стоят до нас. И това отново означава една особена грижа за тези, които са в най-голяма нужда и се нуждаят от нас за сигурност  и гаранция, че за тях има подкрепа и стабилност.   Докато се учим как да зависим с благодарност, ние се учим как да внимаваме и да отговаряме на зависимостта на другите. Може би чрез Божията благодат по този начин ние ще се научим как да създадем едно общество, в което истинската зависимост е радостно приемана и пазена, а не носеща смущение и злоупотреба от силните и алчните. Бог е говорил чрез Сина. Той е призовал всички нас  да станем деца при яслата на Сина. Словото стана плът, така че да можем да достигнем до една слава, на която дори ангелите се удивляват. На всички, които Го приеха, Той даде силата да се станат Божии деца, които се учат и растат в безкраен живот и радост.   Превод: Радостин Марчев