Жената е негърът на света
Весела ИЛИЕВА, 2007
Наближава краят на първото десетилетие на 21-ви век. Думите на една песен на Джон Ленън, противоречив и не непременно необременен идеологически творец, се оказват верни и – за съжаление – все още валидни.
Над един милиард са засегнатите от социална, религиозна и политическа дискриминация жени по света към 2006 г. Близо 100 милиона непълнолетни момичета нямат право да ходят на училище. А над 800 милиона са жените, които не могат да четат и пишат. Това констатира специален доклад на ООН, публикуван преди международния празник на жената 8 март.
В извънредно изявление ООН призовава за прекратяване на безнаказаността на насилието срещу жените и момичетата и настоява за изработване на специални закони за строго преследване на престъпленията от този вид.
Този апел едва ли ще има ефект, подобно други аналогични апели на световната организация. Тяхната формалност вече дотолкова се е превърнала в статукво, че често дискредитира работата на неправителствени и правозащитни организации, чиято дейност в тази област дава добри резултати.
Допълнително, както се очакваше, апелът е последван от приета от 15 члена на Съвета за сигурност на ООН резолюция, която “критикува всякакви форми на насилие срещу жени и млади момичета по време на военни конфликти, включително убийство, осакатяване, сексуално насилие, отвличане и трафик“.
За съжаление, но не изненадващо – и тази резолюция няма задължителна функция, тя носи отново символичен характер
С нея държавите са призовани да станат съпричастни към проблема и да предприемат конкретни мерки, за да предпазят жените и момичетата на нациите си от различните форми на насилие по време на въоръжени конфликти. В резолюцията се подчертава националната отговорност на всяка държава за преследването на отговорните лица за геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления, включително тези, свързани със сексуално и друго насилие срещу жени и млади момичета.
Документът полага за пореден път акцент върху “важната роля на жените за решаване на конфликти и в запазването и изграждането на обществения и международен мир“. Към държавите членки на ООН се обръща с “молба“ да “подпомогнат“ превенцията на жените.
И да “полагат необходимото усилие“ на национално, регионално и международни ниво за разрешаване на проблемите с дискриминацията на жени и момичета.
В речта си по случай международния ден на жената генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун констатира, че насилието срещу жените продължава да бъде безнаказано на всеки континент, във всяка държава и култура. То е толерирано в редица общества, в други е скрито и негласно. В трети е норма на поведение и представлява културна черта.
Насилието има унищожителна цена за живота на жените, за техните семейства и социалния им статус като цяло. Денят на жената Ки-Мун вижда като възможен “ден за равносметка на годишните усилия на ООН за обединена работа срещу този проблем“. Според него, “даването на възможности на жените“ не е самоцел и правата им не са привилегия, а естествено човешко право.
Докато съществува насилие над жените, а трудът им продължава да бъде неоценен и нископлатен дори в развитите индустриални държави, не може да се говори за човешка цивилизация, без горчивото усещане, че някъде в историята си човечеството е допуснало голяма грешка.
През последните седмици няколко независими правозащитни институти в ЕС изнесоха в докладите си красноречиви факти за нарушаването правата на жените в културни и религиозни кръгове, дори в сърцето на западната цивилизация.
Мобинг, социална изолация, липса на раноправни отношения на работното и учебно място са нерядко действителност, с която се конфронтират момичета и млади жени в демократичните системи. Докато самите системи се борят, с по-бърз или по-бавен ефект, срещу тези явления, на една друга група засегнати жени в ЕС този шанс е отнет от собствените им семейства и култура.
Годишно в ЕС са обрязвани около 500 хиляди мюсюлмански момичета, немалка част от които са осакатявани в гениталиите си доживотно. Около пет хиляди умират от последиците от обрязването.
Тези ритуали, които противоречат на всяка съвременна европейска конституция, се извършват тайно. За съжаление, те вече не са практика само в крайни и криминализирани ислямски общности, а намират почва и в секуалризирани на пръв поглед семейства с мюсюлмански традиции.
Жертвите са подложени на грубо хирургично насилие при липса на елементарна хигиена. Във Франция, Белгия, Германия и Холандия процентът на засегнатите момичета от мюсюлмански семейства е най-висок. В тези страни се наблюдава и най-силно радикализиране на мюсюлманските среди по принцип.
Около 30 милиона са жените в Турция. От тях осем милиона – или всяка четвърта туркиня – е без образование. Едва три процента са завършилите висши училища турски жени. Това са изводите от изследване, проведено в навечерието на световния ден на жената от Центъра за изследване проблемите на жените от Егейския университет в турския град Измир.
Тази статистика добива още по-мрачни шрихи, когато към нея се прибави числото на непосещаващите училище жени понастоящем. “Извън осемте милиона неграмотни млади жени в Турция, към днешния ден над 640 хиляди млади момичета до 18 г. не ходят на училище“, според ръководителя на центъра д-р Нурселен Тойгар.
Г-жа Тойгар обръща внимание и на изключително слабото представяне на жените в обществения живот в Турция. В парламента на страната, в 550-местния меджлис има само 24 жени, а в правителството едва една жена – министър. Условията за получаване на политически и обществени постове за жени са крайно рестриктивни.
Един от главните проблеми в турското общество остава насилието в семейството над жени и момичета. 57% от жените в Турция са подложени на домашно насилие още в първите дни след сватбата, показва изследването на д-р Тойгар. Тя напомня, че в законите на Турция по някакъв начин не се толерира неравенство между половете. Но модерността на законодателството остава само на хартия.
Центърът за изследване проблемите на жените се сблъсква и с друга чудовищна реалност. За всяка трета жена, жертва на домашно насилие от съпруг или мъжки роднини, подобно поведение в семейния бит е напълно в реда на нещата.