Жени, чиито имена Бог знае

Ето ни в месеца, когато по-често – отколкото обикновено, - се обръща поглед към жената, независимо дали е майка, любима, учителка, колежка, приятелка.   Ако перифразираме мисълта - зад всеки велик християнин стои една велика жена на вяра, която го е подкрепяла, разбирала и молела за него, ще отдадем почит на мнозина безименни сестри. Служили  на Бог, защото го обичат и милеят да Го следват, не за да получат непременно благословението Му. Бог за мнозина самотници е единственият им приятел и изповедник.   "Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово…подражавайте на вярата им.”     Евреи 13:7   За първи път чух за Бога от нея, от Ваня Иванова. Бяхме студентки, сближихме се на бригадата преди началото на учебната година, и тя отвори за мен чудната врата към един необикновен свят, към вярата и чудесата. Дойде в дома ни, молихме се и тогава както две бебета, едва започнали да се хранят с духовно мляко (тя новоповярвала, аз съвсем неука), отправихме молби към Царя на царете да ми помогне да взема следващия си изпит и тук внимание! - като ми покаже номерата на въпросите, които ще ми се паднат. Виждате провокативността и заблудата ни! Слава Богу, успях, но после с Ваня си дадохме сметка, че действията ни са били наивни, неправилни и смешни. Вярвам, че Той ни протегна ръка, за да не отхвърлим любовта Му и да продължим да вървим по пътя на светлината и надеждата. С четене и търсене, с общуване с християни.    С доза ирония сега, припомняйки си в подробности историята, си мисля, че Бог хем се забавляваше на нашето незнание и притеснение, хем очакваше да не повтаряме неразумния си експеримент.   Ваня е човекът, с когото споделях тревогите си и настоявах да ме поддържа в молитви, търсех отговори на въпросите си. Обичах я, ценях я.   Днес тя е при Бога, но никога не забравям нейната всеотдайност и човещина, щедро сърце и благост. Бог дойде при мен чрез свидетелството й, когато ми разказваше, че е повярвала лицето й светеше. Приличаше на момиче с ореол.   В ходенето ми с Бога съм благодарна и на сестрите: Лили, Надя, Здравка, Диляна. Успокояващо и прекрасно е да си наясно, че каквото и да си сторил - ще те изслушат и насърчат, няма да те накажат с думи или пренебрежение и се скрият в  "телесната си хижа". Любовта им ще те превърже и дари с най-доброто.   Да си благодарен е привилегия. Радостта, изтичаща на потоци от теб, е заразителна и вдъхновяваща. Благодарността е възклицание на душата ти заради отдадеността на жените, които са приели и за своя, твоята нужда от молитва, изслушване и съветване. Прегърнали са те, понякога от разстояние, но искрено, с обич.   Благодаря ви, сестри, че не ме отхвърлихте и не се скрихте зад умората и ежедневните проблеми.