Живот между плочките

Плочките на тротоара по околовръстното шосе. Ако не бяхме се задържали поради сутрешното задръстване въобще не бих се вгледала. А после и вслушала в Онзи вътрешен глас.Преди няколко години ми е говорил така силно, че да грабна химикала и да запечатам този въпрос на лист. "Кой го носи и отглежда това семе трева в толкова забутано и мизерно място ? Как го има в невъзможното?"    Днес реших да използвам стария учителски бележник за новата учебна година. И, ей го на, въпросът за втори път ме поглежда изкосо от онази оръфана вече страничка преди години: "Хайде, отговори сега вече на себе си и на Този, Който те пита! Втори път те пита!"   В бордюрите, във фугите между паветата - навсякъде е живот! През пролуките, от оскъдния милиметър пръст извира  трева. Вглеждам се през прозореца на автобуса - свежа е и сега. Помня, че пролетта жените от почистващата фирма я изтръгваха, изкопаваха с мотиките или съсичаха напористите ѝ върхове. После трупаха в чували и изнасяха нанякъде. Сигурно я изгаряха.   Сега отново е покълнало семето на зеленината. Издържало е безжалостната жега и суша. Устояло е на прашни ветрове, бензинови облаци и удари от изхвърлени боклуци от преминаващите коли. Расте и се подновява. Живот, който е щастлив и на малкото късче почва под слънцето. И няма претенцията да иска удобства и екстри. Щастливо е с това, което му е отредено от Създателя там, в периферията на "цивилизования" живот. Смее се с щастливи очички, тегли снага нагоре и се радва, че е тук и сега.   Кой го сее? Тук на най-шумното и неуютно място в града? Кой го е надарил със сила напук на пречките да расте и да се размножава? Бог непрестаннно работи, за да проектира среща на човека със Себе си! Даже когато човек не я иска, търси,  подозира или мечтае. Ще я направи, както преди 2 хилядолетия изработи точката на допир и примирение на човечеството чрез Сина Си. Нищо, че човекът не успя да схване  спасителния план на Голготския кръст. И още не проумява Кой сее семето на земята. И си въобразява, че е той с двете си ръце.   Няма как някой да спре сеенето на Бога! Природата Му е живот, урожай и любов! Тя покрива всеки милиметър грозота край пътя, всяка рана по земята, всяка болка на душата. Благодатта Му е толкова пищно богата, неизмерима и неизследима! Тя влиза с радост в мръсния подлез на греховното сърце. Успява да избута тъмнината на страха и нерешителността. Не се гнуси от смрадта, не заобикаля наплютото и проклетото. Тя обхожда бордеите на крайните квартали от миналото ни. Обвива внимателно със зеленина напуканите пети на житейските ни шосета. Извира от затлачените със суетна гордост фуги на тротоарните ни седмици. Тя завива с лековит килим от  изящни лиани разрушените къщи на мечтите ни. Тя полива с дъжд от облекчаващи сълзи в сушата на нямането, загубата и отчуждението. Тя натрупва белия сняг на Божията чистота върху опушените комини на вечното хорско одумване, недоволство и  безнадеждие. Тя, благодатта Божия съшива с хиругична упойка  невидими крила на падналия смачкан човечец. Дърпа го нагоре с въжетата на Духа нощем в съня. Нашепва му неуморно с всяко вдишване и издишване приказките на вечността и сочи Пътя.   Няма кой и как да спре Божията благодат да ИСКА да се излива и дарява върху грешната ни земя! Няма кой и как да спре вечно възраждащия се живот! Дори когато плочките не заслужават вниманието. Дори когато те заливат с неразбиране, студенина и зле прикрита неприязън. Дори когато нямаш отговорите на въпросите си. И се облягаш само на вечното обещание! Дори тогава знай, че Божията Благодат е толкова голяма и непресъхваща, че е предостатъчна да прегърне и даде живот на теб и всеки от отсрещния тротоар. Ако продължаваш да обичаш и да се молиш за човека. Ако ти станеш благодат за врага си. Ако се излее любовта ти, прошката  и смирението ти на "прашна, счупена и ненужна тротоарна плочка"  върху съседна плочка край магистралата на човешкия поток.Тогава Господ ще вземе твоята територия като място за среща с другия до теб.   Автобусът потегля. Плочките летят покрай мен. През прозореца се надига вълна от пищна зеленина, пробудил се живот!