Живот в свобода
Много често, когато сме наранени, ние не искаме да се справям с болката от него, защото то е твърде болезнено или защото не знаем как ( в повечето случаи това е причината).
Без да усетим нараняването ни се превръща в гняв. С времето г…
Много често, когато сме наранени, ние не искаме да се справям с болката от него, защото то е твърде болезнено или защото не знаем как ( в повечето случаи това е причината).
Без да усетим нараняването ни се превръща в гняв. С времето гневът се превръща в горчивина, а Библията казва, че горчивината закоравява сърцето на човека.
Това състояние на нашето сърце променя начина, по който живеем, прави ни несигурни, променя начина, по който се отнасяме към хората; определя кого допускаме в живота си и на кого се доверяваме; как се отнасяме към тези около нас.
Някой ни е казал нещо и малко по-късно констатираме, че реакцията ни е била пресилена - ние не сме реагирали на казаното, а на нараняването, което носим вече 10 или 15 години.
Бог не иска да живеем по този начин, защото това ни пречи да ходим в призива, който Бог има за нас. Не можем да живеем в радост и мир, лисва ни увереност.
Какво да направим? В Ефесяни 4 апостол Павел ни казва: "Прощавайте, както Христос ви е простил!" Прости и спри да задаваш въпроса: "Защо ....?"
Днес Бог ти казва:
"Аз имам за теб по-добър живот - живот на свобода и радост. Предлагам ти живот с цел и смисъл, Аз искам да го изживееш!"
Вие решавате.